15 април 2013 г.

Картичкофурийско предизвикателство 163 - С интересна форма

Привет мили ми картичкофурии:)
Ето,че за втори път дойде ред аз, Вили, да ви предизвиквам:)
За мен това е голяма чест и затова дълго мислих,какво да бъде този път:) Исках да бъде нещо различно и интересно,нещо което да ви е забавно да направите и да се включите с удоволствие;)
Знаете,че имам слабост към по-интересните и нетрадиционни проекти,понеже аз самата се забавлявам най-много и истински с такива предизвикателства,но пък и не исках да е нещо твърде сложно или задължаващо от към техники и материали,за това реших:

Дойде ред на предизвикателството с интересна форма:)

Направете картичка или какъвто и да е хартиен - проект с нетрадиционна форма!За нетрадиционна форма считам -всичко различно от нормалната правоъгълна и квадратна:) Самата аз обожавам такива картички и съвсем скоро правих такива :) Ето ги и тях за малко вдъхновение от мен:)))



 


Награда разбира се ще има за проекта,който успее да ме впечатли най-силно:) За сега обаче,ще я запазя в тайна;))) Дано да съм подразнила любопитсвото ви!:) Очаквам ви:)))ххх


Благодарим на Вили за предизвикателството с интересна форма.
Тя стана Картичкофурия на седмицата 148 в предизвикателството КФП 148 - Канела, какао, курабийки на Картичкофурии.
За своита картичка тя разказва в "Картичка победител 148"

Очакваме вашите участия до 23,59ч на 15 април, понеделник.

Победителят от това предизвикателство ще задава свое предизвикателство на 5 юли 2013г.

Моля, да участвате с НОВИ КАРТИЧКИ, създадени през седмицата след задаване на предизвикателството. Добавяйте всяка картичка като отделен линк. И моля с картичка участвала в едно Картичкофурийско предизвикателство да не участвате в следващо. При публикуване на участие в блога си добавяйте линк към съответното предизвикателство, в което участвате с картичката си.

Каним ви да се включите в нашата Голяма Картичкофурийска среща, която ще се проведе на 20 и 21 април в град Стара Загора, хотел Сити. За повече подробности, за да видите програмата и за да попълните формата за участие, моля прочетете ТОЗИ ПОСТ.



Картичкофурии представя ... Точица/Тони

Днес ни гостува една пъстра, весела, изпълнена с емоции дама, а може би е по-правилно да кажа Точица, която неизвестно защо някой наричат и Тони.


Точица
Как бързо от малката Точица
порасна голямо дете.
И значи, за всички е ясно –
от точка тя стане тире.

След тирето, отново е ясно,
следват различни неща.
Точица ще ни покаже
как ще се справи сама.

Ще иска, ще търси, ще пита...
така ще открива света.
Вместо тире – въпросителен.
Дали ще е нейна съдба?

Или пък със много упорство
нещо все ще гради.
Тогава, като многоточие,
животът си ще подреди.

А аз й желая в стремителен
вихър все да лети.
Значи от точка в удивителен
знак ще се въплъти!
19.01.2002 Наталия Недкова

Това стихотворение ми беше подарено от майката на една от най-добрите ми приятелки за 18-я ми рожден ден. То ме описва доста добре. Винаги съм се стремяла към нещо и когато го постигна, поставям нова цел. Има една любима моя поговорка – „Има ли цел, има и начин“. Друго мое моте – „Да искаш, значи да можеш“. Двете неща казват едно и също с различни думи. Винаги, когато си мисля, че нещо е невъзможно си ги припомням.
След дългата интродукция е време да започна :).
Здравейте, картичкофеи, и от мен – Тони-Точица. Изключително съм щастлива, че ме поканиха да участвам в тази рубрика на един от любимите ми блогове за предизвикателства – Картичкофурии. Благодаря, Деси.
За тези, които не са ме виждали, ето ме:

Винаги загадъчно усмихната, мълчалива, кротка...но нали знаете, тихите води са най-дълбоки:). Не обичам да се снимам и за представянето установих, че нямам моя снимка, на която да съм сама! Последната такава е от преди 2 години. Затова в събота се снимах специално! Мъжът ми винаги ме критикува, че не се усмихвам на снимките, но това е защото фотоапаратът не ме предразполага да се открия, а за непринудени снимки трябва да има кой да ги направи – Дидо мрази да снима(и да се снима, като мен :) ), а Пепи(синът ми) още не може да го направи хубаво. Като съм започнала със семейството да довърша – на 29 години съм, семейна, с две деца – момче на 4 години и 9 месеца и момиче на 1 година и 3 месеца. Те са моите слънчица! А съпругът ми, Дидо, е моят любим картичкофей(така го определи веднъж Вили ).
Ето една снимка на цялото семейство на планина – лятото се качихме на Рилските езера пеша и спахме на палатка! Колко от вас ме сметнаха за луда? 99%?Ако все още са останали читатели, да се приготвят за още доста материал:)

По пронцип не съм многословна, но мисля с това представяне да разчупя катинара, който заключва езика ми. Който ме познава, знае че съм добър (да не кажа отличен) слушател, но ужасен оратор! Който, обаче, ме познава истински, знае, че мога да бъда като латерна и да излагам на показ всичките си 30 зъба! (правилно, 30, 2 ви убягнаха, нали? На мен ми избягаха преди 15 години! Но това е една друга тема :) ). Откривам се истински само пред най-близките ми хора. Не знам дали това е характер, или просто инстинкт за самосъхранение. Не обичам вниманието да е насочено към мен. Не обичам публичните изяви. Покрай съпруга си се понаучих да съм малко по-разговорлива, но има още много хляб да изям по темата.
Козирогът в мен ме кара да съм бърза, скоклива, прикрита...и обичаща да се катери по планини и върхове. Но Водолеят е моят скрит коз. Чудех се дълги години откъде в една козичка ще се съберат такива творчески заложби(освен наследени от майка ми, която е страхотен творец!), а се оказа, че 26 години съм живяла в заблуда. Едва преди 3 години разбрах, че съм Водолей! Като го разбрах и се отприщих съвсем. Оттогава няма спиране – то не бяха картички, кутийки, бижута, а напоследък и разни шивашки неща, сред които най-голямата ми страст – парцалените кукли.
Но да започна от картичките. Това е една моя страст, която съпътства целия ми осъзнат живот. Още от предучилищната обичам да рисувам (да не помислите, че съм новия Ван Гог! Съвсем не, но обичам да рисувам) и да правя поздравителни картички. С тристата зора изрових една от първите ми – специално за рождения ден на баща ми.

Не пише коя година е, но предвид разкривения почерк е от началните класове. Всъщност баща ми е „виновникът“ за ника ми – Точица. От малка ми казва така, или Точи, а също и ТокБобок. Когато реших да създам моя блог, го направих като на шега. Причината беше да участвам в предизвикателствата на Картичкофуриите. Не бях ориентирана в блог пространството и въпреки, че блогът Точица беше зает, не се усетих веднага да измисля друго име. Казах си, че временно ще е така, а после ще го променя. Но като всяко временно нещо, стана постоянно. Сега на този етап не ми се зарязва всичко и да започна в нов блог. Ще ме извиняват другите Точици, но мисля, че има място под слънцето за всеки:).
Като начинаеща, късметът, който винаги е с мен, ми се усмихна, подкрепяйки ме да продължа – избраха ме в Картичкоурийското трио с тази картичка:

Забравих да спомена, че катализатор за възобновяване на картичкоправенето беше усмихната Кати от съседната Къщичка. Разхождахме се един ден и влязохме в магазин за крафт материали. Оттогава се започна с едно пазаруване...мъжът ми вече е вдигнал ръце от мен :).
Любими техники и стилове нямам. Обичам да изпробвам нови такива. Все още не съм намерила моите води. Лутам се между различните стилове и техники. Зависи от настроението ми. По едно време се бях запалила по Mixed media-та и така и не разбрах защо я изоставих...засега. Пак ще се върна там, сигурна съм. Наскоро открих, че CAS стилът ми допада много и за една седмица натворих 5 или 6 картички, което си е постижение за мен. Обикновено се туткам много по една картичка. Трябва да знам предварително как ще изглежда, за да мога да я започна. Много рядко правя картичка за 5 минути, както се казва. Все мисля, и премислям, накрая то станало 2 часа по нощите, а аз не съм готова! Времето ми за творене е късно вечер, след като съм приспала всичките три деца вскъщи(т.е. 3 от 4, защото сме 4 децата :) ). Рядко успявам да направя нещо през деня, защото дъщеря ми не е от най-спящите деца, за мое съжаление. Но е толкова слънчева и весела, че бързо й прощавам.
Едни от най-любимите ми материали са печатите и дистрес мастилата, макар да нямам голяма колекция. Определено вече съм дистресохоличка! Трудно правя картичка без да използвам поне за някой елемент тези прекрасни мастила. Обичам много и ембосинг – топъл и студен. Често ги използвам в проектите си.
По едно време картичките заемаха цялото ми свободно време, бяха тотално ме обсебили. После ми мина. Дори бях на крачка да зарежа всичко, но не можах. Открих, че това е част от мен, а не просто хоби. Напоследък повечето ми време отива за кукли и други неща от плат, но при всяка възможност и вдъхновение вадя сергията с материали за картички.






А ето и част от най-любимите ми картички. Не знам дали защото е последна, а последните винаги са ми най-любими, но тази Червенокоска ми е абсолютен фаворит!


Правих я с много любов за сестра ми и трудно се разделих с нея. Обичам стилни цветове. Харесвам много шарените картички, но някак си не ми се получават лесно на мен. Затова повечето ми са в „скучни“ цветове. Аз нали съм си една консервативна половин коза:). Обичам пеперудите, лилавото, розовото, шевът по картички. Обичам и оригинални такива, в които е вложено нещо от твореца. Нещо нестандартно, някаква идея, а не просто красива картичка. Не винаги ми се получава това, което искам, но имам и добри попадения.
Други любими мои:























Дано не съм ви отегчила, защото не съм свършила. Сега седнете, ако не сте, защото ще ви покажа първата ми картичка от преди 3 години и половина :)

Салфетка, залепена върху оранжев картон, малко рециклирана от някой подарък панделка и течни перли(аматьорски). Ако не ви стига за добро настроение, ето и първият ми куилинг :)

Наскоро ги намерих из кутиите ми и много се смях:). Дано да са усмихнали и вас.
И понеже това е представяне на твореца, а не само на творчеството му, ето няколко факта за мен, които (може би) не знаете:
1. Привидно мълчалива, но скрита латерна
2. Обичам цветя, но живи или хартиени. Ако ми подарявате такива, по-добре да са в саксия(макар да е много вероятно да ги уморя :( )
3. Обичам животните, но живи. Може би затова преди 3 години станах вегетарианка.
4. Обичам да пея, но по-добре да не разбирате този факт от близо и лично :)
5. Обичам да танцувам. Отскоро ходя на народни танци, които обожавам. Ходила съм и на салса, много е забавно.
6. Обичам планините и изкачването на върхове – това ме зарежда най-много с енергия.
7. Обичам да пътувам, най-вече със самолет. Зодията ми е между земна и водна, но във въздуха се чувствам в свои „води“ :)
8. Аз съм парашутист – присвоено звание след извършени 2 скока от 800 метра. В своя защита ще кажа, че бях млада и безотговорна(а сега съм само безотговорна :) ) – само на 18 години! Баща ми е бивш военен пилот на изтребител и аз съм му достойна наследница. Е, искаше му се да си има баш наследник в професията, но е объркал пола ми:)
9. Повече от всичко друго обичам семейството си! Те са моя радост, подкрепа, щастие, вдъхновение...всичко!
10. Мога да пазя тайни...но не ги обичам. Не обичам интригите и лицемерието, но ги приемам. Просто не им обръщам внимание.
Мога да изброявам още, но ще загубя аудиторията(ако вече не съм ).
Благодаря на всички, които изчетоха романа ми. Дано не съм ви отегчила много.
С повечето от вас ще се видим скоро, в Стара Загора. Нямам търпение:)
На Картичкофурии пожелавам да продължават все така да ни раздват, да имат вдъхновение, желание и радост с тази работа – това за мен си е работа, просто от тези, които ти е приятно да вършиш!
Хубав ден и до виждане!
Тони